1. Покана до „АИСМПГЕ-ИП Д-р Илианна Илиева“ ЕООД, гр. Монтана
  2. Покани до МЦ „Здраве“, ЕООД, гр. Лом  - Покана 1 , Покана 2
  3. Покана до АИСМП „Интерна“, гр. МонтанаПокана до АИСМП „Интерна“, гр. Монтана

През седмица 32 (04.08.2025 – 10.08.2025 г.) за област Монтана са регистрирани 21 случая на остри заразни заболявания. 

Дихателни инфекции – за периода са регистрираи 4 случая, от тях:

  • Варицела – 2 случая, срещу 1 за предходната седмица;
  • Ковид-19 - 2 случая, срещу 0 за предходната седмица.

Чревни инфекции – за периода са регистрирани 16 случая, от тях:

  • Ентероколит – 13 случая, срещу 17 за предходната седмица;
  • Ротавирусен гастроентерит - 3 случая, срещу 0 за предходната седмица.

                         Вирусни хепатити – няма регистрирани случаи.

                         Трансмисивните инфекциции – за разглеждания период е съобщен 1 случай на Марсилска треска, спрямо 0 за предходната седмица.

Паразитози – за отчетната седмица не са съобщавани случаи на паразитни заболявания.

Няма регистирани заболявания от групата на сексуално предаваните инфекции, невроинфекциите и инфекциите с множествен механизъм на предаване.

През седмица 32 (04.08.2025 – 10.08.2025 г.) нивото на интензивност на епидемичния процес на грип и остри респираторни заболявания (ОРЗ) e стационирано, като общата заболяемост е  19,03 на 10 000 души,  за предходната седмица регистрираната заболяемост е 19,03 на 10 000 души. Регистрираните случаи са 7, за предходната седмица също 7 случая на ОРЗ. Сред наблюдаваните общо 3678 лица от всички възрастови групи, най-висока е заболяемостта във възрастовата група 0-4 г. – 59,17, следвана от възрастовата група 5-14 г – 50,76.

 




Във връзка с публикуван в Официален вестник на ЕС  Регламент (ЕС) 2025/877 на Комисията от 12 май 2025 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на употребата в козметични продукти на някои вещества, класифицирани като канцерогенни, мутагенни и токсични за репродукцията, считано от 01.09.2025 г. се забранява вносът, продажбата и използването на козметични продукти съдържащи „дифенил (2,4,6-триметилбензоил) фосфиноксид; INCI: Trimethylbenzoyl Diphenylphosphine Oxide“ (TРO).

 

Линк: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32025R0877&qid=1747899716038 

 

Регламент 2025/877 е задължителен за прилагане на територията на Република България, поради което от 01.09.2025г. забраната ще обхване  пускането  на пазара, продажбата, включително и употребата на налични количества  гел – лакове със съдържание на ТРО в търговска мрежа, козметични салони и студиа.

След 1 септември 2025 г., при рутинни проверки на козметични обекти, ако се открият продукти, съдържащи TPO, Регионална здравна инспекция ще издава предписания за тяхното спиране и изтегляне от употреба.

При неспазване на забраната на всеки нарушител ще бъдат налагани предвидените в Закона за здравето административнонаказателни разпоредби.

 

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ – ПОКАЗАТЕЛ ЛЕГИОНЕЛА

 

С цел обобщаване и предоставяне в Министерство на здравеопазването, съгласно указания на МЗ да се представят в РЗИ-Монтана резултати от акредитирани лаборатории във връзка с проведения мониторинг на водата по показател „Legionella“, както и информация за предприетите действия във връзка с изготвяне на оценка на риска за вътрешно разпределителна система, определени в плана, Ви уведомяваме, че срока  до 01.09.2025г. се удължава до 01.04.2026г.

 

Указание при изготвяне на Оценка на риска за вътрешната разпределителна система

При изготвянето на оценката на риска като изходни данни може да се ползва проектната документация на обекта, част „Водоснабдяване и канализация“, както и актуален технически паспорт на сградата ако има такъв. При комплекси, съставени от няколко сгради се оценя всяка сграда поотделно. Същото е валидно и за лечебните заведения, които са павилионен тип, за учебните и детски заведения с повече от една сграда. Оценката на риска се извършва на  цялата  вътрешна разпределителна система. Обръщаме внимание, че по силата на действащото законодателство "Вътрешна разпределителна система" е системата от тръбопроводи, фитинги, арматури и съоръжения, инсталирани в частта от площадковата водоразпределителна мрежа и/или сградната водопроводна инсталация, от водочерпните прибори за питейна вода при потребителите до арматурно-водомерния възел, както в обществени, така и в частни обекти. В  тази връзка оценката на риска съдържа информация и за материалите, от които са изградени всички елементи на вътрешната разпределителна система, в това число и на местата, от които изтича питейната вода. 

За да се направи оценка на риска, свързана с  вътрешната разпределителна система се подготвя цялостен план за безопасност на водите в сградата. Основните стъпките в разработването и прилагането на плана са следните:

1. Създаване на екип. При общинските детски, учебни и лечебни заведения екипът  е добре да бъде сформиран от експерти от различни професионални направления, работещи в дирекциите по устройство, планиране и строителство, образование, здравеопазване и социални дейности на съответната община и представител на оценяваните обекти. В лечебните заведения това е екипът за контрол на инфекциите, подпомаган от технически лица към съответното лечебно заведение и/или от съответните общини, в случаите когато лечебното заведение е с общинско участие, независимо от неговия процент на дялово разпределение. При местата за настаняване в екипът се включват представители на обекта и външни експерти ако собствениците/управителите/ползвателите преценят, че това е необходимо. 

2. Описание на водоснабдяването-централно, самостоятелно-питейно битово водоснабдяване и/или смесено. Подробно се описва всеки елемент от водоснабдяването, вкл. системите за пречистване и обеззаразяване, санитарно-охранителни зони и т.н. Посочват се и: № на разрешението за водовземане от съответната Басейнова дирекция, номера на Заповедта за учредяване на санитарно-охранителна зона, № на документа, с които елементите на самостоятелното-питейно-битово водоснабдяване са въведени в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, както и №, под който водовземното съоръжение и водоснабдителната система към него са вписана в публичния регистър на обектите с обществено предназначение, поддържан от РЗИ.

2.1.Описание на водоразпределителната система. Първата стъпка на екипа е да събере наличната информация за проектирането и експлоатацията на водоразпределителната система в сградата. Това трябва да бъде описано в цялостен план, като се започне с естеството и качеството на водата, доставяна в сградата до местата за ползване (крана) от обитателите, ползвателите и посетителите на сградата. Планът следва да документира всички компоненти на сградната инсталация, включително и наличието на допълнително пречистване, ако има такова, на входните точки  и на точките на използване, разпределителните системи (напр. топла вода, студена вода), местата където водата се използва (напр. плувни басейни, охладителни кули, вани) и т.н.

2. 2. Описание на функциите на водоснабдителните мрежи в сградите. Посочва се вида на съоръженията (резервоари, хидрофори и други съоръжения, през които преминава водата, системите за топла и студена вода и т.н.) Описва се тяхното техническо състояние, характеристики, (налягане, връзки, стеснения и т.н.), елементи за защита с цел недопускане смесването на водите от двете системи и от други системи като напр: системите за доставка на вода за противопожарна безопасност, системите за стерилна вода в някои отделения на лечебните заведения  и други; наличието на устройства за регулиране на температурата, на допълнителни устройства за пречистване (омекотяване, обратна осмоза и т.н.). Задължително се описва температурата на студената и топлата вода.  При наличието на хидрофорни уредби се описва подробно характеристиката на самата уредба и начина ѝ на действие. Изготвя се схема на сградната водоснабдителна система за топла и студена вода на обекта. Ако има отделни сгради се изготвят отделни схеми за всяка сграда. 

Посочват се материалите, от които е изградена системата – напр.: поцинкована стомана, мед, поливинилхлорид, полиетилен, полибутилен и др. Може да се посочи и друга информация подкрепяща оценката на риска, като извършена подмяна, чести аварии, период за профилактика и др.

2. 3. Потребление и начини на използване на водата:

Следва да бъдат установени всички видове потребление на вода: за питейно-битови цели; за противопожарна безопасност; за технически цели; поливане и други. Следва да се направи обследване на наличието на връзки и защитни механизми за недопускане смесването на води с различно предназначение особено в сгради със смесено предназначение.

Подробно описание на:

  • резервоари за съхранение на вода;
  • точки на доставка, включително приспособления и връзки към оборудване (напр. съдомиялни машини, перални машини, медицинско оборудване) и местата за използване на водата (напр. охладителни кули, плувни басейни, чешми);
  • непреднамерени връзки между системите за питейна вода и системите за непитейна вода (вода с по-ниско или по-високо качество);
  • инсталиране на системи за предотвратяване на обратния поток между системите за питейна вода и системите за непитейна вода (напр. противопожарни системи) и устройствата за използване на вода;
  • физическо разделяне на системите за студена и топла вода и разделяне на системите за питейна вода и системите за непитейна вода;
  • маркиране и идентификация на тръбопроводите;
  • топлоизолация на тръбни системи;
  • температури;
  • антисифонни системи или клапани;
  • разклонителни тръби и колена;
  • райони с потенциал за периодична или сезонна употреба;
  • материали, използвани в тръби и други компоненти, включително съответствие с установените нормативни изисквания за материали, използвани в контакт с питейна вода;
  • достъп за поддръжка или дезинфекция;
  • особености при работа на обекта (сезонна или целогодишна експлоатация,

периоди/сезони на по-ниско потребление на вода в обекта или спряно потребление на вода в обекта и др.).

2.4. Разбиране и документиране на елементите на вътрешната разпределителна система

Ефективната оценка на потенциалните опасности и рискове за здравето изисква добро описание и документация на физическата структура на водоснабдителната система на сградата (напр. архитектура, водопроводни инсталации, материали, местоположение на инсталациите и оборудването, свързване към водопотребяващи устройства) и очакваните условия на експлоатация. Проектната документация, част „Архитектура“ и част „ВиК“ и всяка друга налична документация за инфраструктурата на сградата предоставят добра основа за описание на системата. Изготвянето на прости диаграми ще помогне за правилното описание на различните елементи на водоразпределителната система на сградата и ще спомогне за идентифицирането на опасностите, рисковете и мерките за контрол.

Съществуващата документация и блок-схемата трябва да бъдат проверени чрез проверка на място, за да се потвърди, че са актуални и точни. Водопроводните инсталации в сградите често са слабо картографирани и не се актуализират след ремонт или обновяване. Проверката на място трябва да следва доставката на вода от входа до всички точки на доставка или използване в сградата. 

Елементите, които трябва да бъдат изследвани и документирани, включват:

  • точка(и) на влизане в сградата, включително евентуално третиране като наличието на допълнително пречистване още на ниво вход;
  • възможни специфични за сградата източници на вода и свързаното с тях пречистване; 
  • водопроводни тръби, системи за съхранение и връзки между системите за питейна и непитейна вода, включително планирани връзки (напр. между системите за питейна вода и противопожарните системи) и непредвидени връзки (напр. между системите за питейна вода и канализационните системи или системите за рециклирана вода);
  • устройства за отопление и подаване на топла вода;
  • тръбни системи за топла вода;
  • съоръжения, инсталирани в точките на използване (напр. локални нагреватели на вода, съдомиялни машини, перални машини, чешми за питейна вода);
  • детайлно описание на  системи за допълнително пречистване на водата, ако има такива.
  • качество и състав на доставяната вода (това трябва да бъде получено от водоснабдителното дружество и РЗИ);
  • непрекъснатост и количество на водоснабдяването;
  • условия за достъп до Програмата за действие;
  • наличие на водомер и на системи за предотвратяване на обратния поток с цел предотвратяване на замърсяването на обществената мрежа;
  • системи за третиране, инсталирани на входните точки след водомерния възел (напр. хлоратори, филтри, омекотители за вода, дейонизатори, активен въглен), включително избор, съхранение, употреба и контрол на химикали.

При самостоятелно питейно-битово водоснабдяване допълнително се разглеждат следните въпроси:

  • какъв е характерът и местоположението на специфичния за сградата източник?
  • как да се предпазим от външно замърсяване? (учредена и поддържана СОЗ);
  • как се доставя в сградата и какви са възможностите за замърсяване (напр. поради неизправности в тръбопроводите, отворени резервоари за съхранение, неподходящи материали в контакт с вода)?
  • какъв вид пречистване и обеззаразяване  се прилага преди подаването на входните точки?

При наличие на водоизточник, който не се използва за питейно-битово водоснабдяване задължително се  уточнява какви предпазни мерки се вземат, за да се гарантира, че с водата, добивана от същия не се злоупотребява или че тя не е свързана с водопроводите и вътрешната разпределителна система за  питейна вода.

2.5. Описание на системите за топла вода: Системите за топла вода следва да бъдат картографирани и каталогизирани по подобен начин на системите за студена питейна вода. Един от проблемите, свързани със системите за топла вода, е балансирането на необходимостта от поддържане на температури на водата над 50 °C, за да се сведат до минимум рисковете от Legionella, като същевременно се сведе до минимум рискът от изгаряне.

Следва да бъдат определени следните компоненти и характеристики:

  • устройства за топла вода и съдове за съхранение;
  • топлоизолация на тръбни системи и физическо отделяне от студени системи;
  • наличието на затворени разпределителни системи (циркулационни системи);
  • температури в цялата система, включително в най-отдалечените точки и, в случай на системи със затворен цикъл, в точката на връщане към нагревателните устройства;
  • инсталиране на устройства за контрол на температурата с цел намаляване на риска от изгаряне (напр. термостатични смесителни клапани) и разстоянието от тези устройства до входната точка;
  • дължина и брой на разклонителните тръби и колена;
  • райони с потенциал за периодична или сезонна употреба;
  • материали, от които са изградени тръбите  и другите компоненти за топла вода;
  • достъп за поддръжка или дезинфекция;

-           описание и характеристики на оборудването на входните и изходните точки (кранове, мивки, вани, душове и т.н.).

2.6. Подробно описание на наличие на системи за допълнително третиране на питейната вода след водомерния възел.

 

3. Идентифициране на опасностите и опасните събития

Ефективното управление на риска изисква идентифициране на потенциалните опасности и техните източници, както и на потенциалните опасни събития, и оценка на нивото на риска, представляван от всеки от тях. В този контекст:

  • опасността е биологичен, химичен, физичен или радиологичен агент, който може да причини вреда. Разглеждат се вероятните опасности от всички видове рискове. Микробиологично замърсяване напр. може да възникне при авария на системата или проблеми в резервоарите и други системи, като хидрофобна уредба напр. и т. н. В лечебните заведения особено внимание следва да се обърне на риска от замърсяване с Legionella, Mycobacterium spp. и Pseudomonas aeruginosa..

 Химично замърсяване от доставяната питейна вода, допълнителното пречистване и дезинфекция, материалите, от които е изградена вътрешната разпределителна система и т.н.

  • опасно събитие е инцидент или ситуация, която може да доведе до наличието на опасност (какво може да се случи и как) Напр. нерегулярно водоснабдяване, доставяне на неотговаряща на изискванията питейна вода от водоснабдителните дружества, чести аварии както на довеждащите водопроводи, така и на вътрешната разпределителна система; нерегламентирано смесване на водата, ремонтни дейности и т.н.;
  • риск е вероятността идентифицираните опасности да причинят вреда на изложените на риск потребители в определен период от време, включително големината на тази вреда и/или последиците от нея.

4. Анализ на данните – оценка на риска:

Оценката на риска е процес, чрез който идентифицираните опасности и опасни събития се оценяват, за да се реши дали представляват значителен риск, който трябва да бъде контролиран. Рискът, свързан с всяка опасност, може да бъде описан чрез идентифициране на вероятността за възникване (например "сигурен", "възможен", "рядък") и оценка на тежестта на последствията, ако е възникнала опасността (например "незначителни" , "важни", "катастрофални"). На практика идентифициране на опасностите и опасните събития,  оценката на риска, определяне и валидиране на мерките за контрол, преоценка и приоритизиране на рисковете и разработване, прилагане и поддържане на план за подобрение/надграждане обикновено се извършват едновременно. За по-голяма яснота всеки от тях се представя като отделна стъпка, тъй като включва редица дейности. По същество тези стъпки представляват оценка на системата, която идентифицира потенциалните опасности и опасните събития във всяка част от водоснабдителната верига, нивото на риск, представено от всяка опасност и опасно събитие, подходящите мерки за контрол на идентифицираните рискове и потвърждение, че стандартите и целите са изпълнени.

При оценките на риска следва да се вземат предвид броят и уязвимостта на експонираните лица и видът на експозицията.

В процеса на оценка на риска важният въпрос е да се идентифицират и приоритизират неприемливите рискове, които трябва да бъдат контролирани. 

При  един от подходите за оценка и класиране на рисковете вероятността от възникване на опасност се комбинира със сериозността на последствията, за да се осигури матрица на риска, и е особено приложима за опасни събития.

Таблиците по-долу показват някой от възможните подходи за оценка на риска:

Вероятност

Сериозност на последствията

Незначителни

Незначителни

Умерен

Голям

Катастрофални

Почти сигурно

          

Вероятно

          

Умерено вероятно

          

Малко вероятно

          

Редки

          

 

Примери за определения на категориите вероятност и тежест, които могат да се използват при оценката на риска

 

Елемент                                              Определение

Категории вероятности

Почти сигурно

Веднъж на ден

Вероятно

Веднъж седмично

Умерено 

Веднъж месечно

вероятно

Веднъж годишно

Малко вероятно

Веднъж на всеки пет години

Категории на тежестта

Катастрофална

Потенциално смъртоносно за всички хора, използващи сградата, включително уязвими групи (напр. имунокомпрометирани пациенти, кърмачета и възрастни хора), след остро излагане

Голяма

Потенциално вредно за всички хора, използващи сградата, след остро излагане

Умерена

Потенциално вредно за уязвими групи (напр. имунокомпрометирани пациенти, кърмачета и възрастни хора) след хронично излагане

Незначително

Потенциално вредно за всички хора, използващи сградата, след хронично излагане

Несъществено

Няма въздействие или не може да бъде открито

 

           Независимо от това кой метод е предпочитан, всяко решение, взето при оценката на риска, трябва да бъде документирано, за да се гарантира, че решенията са достатъчно прозрачни за външна проверка и да се даде възможност за повторна оценка при периодични прегледи.

5. Мерки за контрол

6. Валидиране на мерките за контрол.

7. Оперативен мониторинг на мерките за контрол

8.Процедури за управление и коригиращи действия.

9. Програма за обучение, и план за периодичен преглед.

10. Мониторингов план за контрол на показателите, посочени в приложение № 1, таблица Д. След като се изготви цялостната оценка на риска въз основа на гореописания план за безопасност на питейната вода в сградите се изготвя план за мониторинг на показателите от таблица Д на приложение № 1 към Наредба № 9. Към плана се изготвя схема, на която се посочват местата за вземане на пробите, според оценката на риска.

 Изготвянето на плана за управление на риска се съобразява и с Методично указание № 3 от 25.11.2003 г. за борба с легионелозите, което  е публично достъпно чрез официалната интернет страница на  РЗИ Монтана.

За да се изпълни всичко гореизложено е необходима база данни с резултати от провеждани анализи на питейната вода от мястото на изтичането ѝ при потребителите в съответната сграда, която не следва да бъде за период по-малък от 3-5 години. В тази връзка са и дадените от МЗ първоначални указания за анализ на питейната вода от крана по показателите легионела и олово. Обръщаме внимание, че проби се вземат от всяка сгради на един обект поотделно. Сградната водопроводна инсталация се състои от главни хоризонтални клонове, положени открито по тавана на сутерена на сградите (или в монтажни канали) и от вертикални водопроводни клонове, захранващи отделните водочерпни прибори по отделните етажи. Като се има предвид, че задържането и престояването на вода във водопроводната инсталация са предпоставки за развитие и разпространение на бактерия, подходящи пунктове за вземане на проби са най-отдалечените водочерпни прибори (смесителни батерии за мивки; бидета и др.) за топла и студена вода поотделно. При обследване на водопроводната инсталация за наличие на „легонела“ следва да се вземат проби от най-отдалечените водочерпни кранове по водопроводните щрангове за топла и водопроводните щрангове за студена вода - т.е. за целите на първоначално натрупване на данни се взимат проби  поотделно от крана за топла вода и от крана за студена вода. Броят и местата за вземане на проби за изследване зависят от вида на сградната водопроводна инсталация и броя на вертикалните водопроводни клонове, съгласно проектната документация по част ВиК.  От същите пунктове за студена вода се взимат пробите и за анализ за съдържание на олово. Определяне на съответствието за съдържание на „олово“ се извършва при крана на потребителя без предварително източване на водата. Взема се случайна проба през дневно време с обем един литър.

Горното важи за всяка сграда на обекта.

     

Визия-№5Визия-№1Визия-№2Визия-№3Визия-№4     

  

Четвърти етап на Национална АНТИСПИН кампания

В периода 1-31.08.2025 г. ще се проведе четвъртия (летен) етап от Националната АНТИСПИН  кампания под мотото „Предай нататък: лято без риск“ 

 

Националната АНТИСПИН кампания е целогодишна инициатива, изпълнявана ежегодно в България от 1992 г., чиято основна цел е да привлече вниманието на широката общественост към проблема ХИВ/СПИН и да повиши обществената осведоменост за начините на предаване и предпазване от ХИВ и други сексуално предавани инфекции (СПИ).

РЗИ-Монтана планира мероприятия за периода 1-ви до 31-ви август по Националната АНТИСПИН кампания, както и  доброволно, безплатно и анонимно тестване за “Хепатит B и C”, „Сифилис“ и „СПИН“, които ще бъдат проведени на места с концентрация на млади хора:

  • На 06.08.2025г.от 10ч. до 12ч. в „Център за обществена подкрепа“ (ЦОП), гр. Берковица, кв. „Раковица“, ул. „Първи май“.
  • На 06.08.2025г. от 13ч. до 15ч. в сградата на Община Берковица.
  • Басейни на територията на област Монтана и Търговски парк –  Монтана, намиращ се на бул. „Трети март“ № 137А на 08.08.2025г. от 10ч. до 12ч. съвместно с Българския младежки Червен кръст (БМЧК).
  • В РЗИ-Монтана всеки делничен ден на 5 ет. в Микролаборатория се извършва безплатно, анонимно тестване за “Хепатит B и C”, „Сифилис“ и „СПИН“.

 

На всички планирани мероприятия ще бъдат раздавани здравно-образователни и информационни материали и предпазни средства (презервативи), а младежите от БЧК ще представят интерактивни игри.

През седмица 31 (28.07.2025 – 03.08.2025 г.) за област Монтана са регистрирани 32 случая на остри заразни заболявания. 

Дихателни инфекции – за периода са регистрираи 11 случая, от тях:

  • Варицела – 1 случай, срещу 1 за предходната седмица;
  • Скарлатина - 1 случай, срещу 0 за предходната седмица;
  • Туберкулоза – 9 случая, срещу 0 за предходната седмица.

Чревни инфекции – за периода са регистрирани 17 случая, от тях:

  • Ентероколит – 17 случая, срещу 12 за предходната седмица.

Вирусни хепатити – регистрирани са 3 случая, както следва: 

  • Вирусен хепатит тип Б – 2 случая, срещу 2 за предходната седмица;
  • Вирусен хепатит тип С – 1 случай, срещу 0 за предходната седмица.

                         Трансмисивните инфекциции – за периода е съобщен 1 заболял от Лаймска  борелиоза, спрямо 0 за предходната седмица.

Сексуално предаваните инфекции – не са съобщавани заболели.

Паразитози – за отчетната седмица не са съобщавани случаи на паразитни заболявания.

Няма регистирани заболявания от групата на невроинфекциите и инфекциите с множествен механизъм на предаване.

През седмица 31 (28.07.2025 – 03.08.2025 г.) нивото на интензивност на епидемичния процес на грип и остри респираторни заболявания (ОРЗ) e понижено, като общата заболяемост е  19,03 на 10 000 души,  за предходната седмица регистрираната заболяемост е 21,75 на 10 000 души. Регистрираните случаи са 7, за предходната седмица 8 случая на ОРЗ. Сред наблюдаваните общо 3678 лица от всички възрастови групи, най-висока е заболяемостта във възрастовата група 0-4 г. – 59,17, следвана от възрастовата група 5-14 г – 50,76.