komar

Маларията е остра тропическа природоендемична трансмисивна протозойна инвазия, протичаща с периодични температурни птристъпи, хепатоспленомегалия и анемия.

В България маларията е ликвидирана от 1965 г., но поради разширяващите се връзки със страните от тропическите и субтропически региони, ендемични за малария, ежегодно се регистрират вносни случаи на това заболяване. През последните 10 години (2014 – 2023 г.) в страната са регистрирани 110 случая на внесена малария, от които 73 (66%) са на тропическа малария с причинител Plasmodium falciparum. Нараства и броят на пристигащите от маларийни райони наши и чужди граждани, които са потенциални източници на инфекция с маларийни плазмодии.

От какво се причинява?

Едноклетъчни паразити от рода Plasmodium:

  • Plasmodium vivax  - причинява malaria tertiana (тридневна малария);
  • Plasmodium ovale – причинява malaria ovale (тридневна малария);
  • Plasmodium falciparum – причинява тропическа малария;
  • Plasmodium malariae – причинява malaria malariae – четиридневна малария.

Тези паразити имат сложен процес на развитие и размножаване, чиито етапи протичат както в междинния гостоприемник – определен вид комари (род Anopheles), така и у човека. 

Източник на инфекцията: Маларията се предава по трансмисивен механизъм – чрез ухапване от женски комари от рода Anopheles. Източник на заразата е болният човек, от който  комарите се заразяват смучейки кръв и поемайки по този начин полово зрелите форми на паразита.

Жизнен цикъл: В заразения комар се образуват спорозоити (безполовите форми на паразита), които се отделят със слюнката при ухапване. Така те навлизат в кръвта на човека и достигат до черния дроб, където протичат следващи стадии от биологичния цикъл на развитие на паразитите, след което плазмодиите напускат чернодробните клетки  разрушавайки ги и навлизат в червените кръвни клетки където се развиват половите форми – гаметоцити. Именно те се всмукват от комар при ухапване. Така цикълът се затваря.

cikal malaria

 

Клинична картина: В началото на заболяването се появяват нехарактерни симптоми – главоболие, безапетитие, субфебрилитет.  Маларийният пристъп продължава 6-12 часа и протича в 3 фази:

▪ чувство на студ – за 2-3 часа;

         ▪ фебрилитет – 38-40 градуса, съчетан с болки в мускулите, кръста, ставите, главоболие,понякога и загуба на съзнание;

         ▪ бързо спадане на температурата и обилно изпотяване.

  Маларийните пристъпи се повтарят през определен период от време, според вида на плазмодия:

  • през 48 часа при P.vivax и P.ovale,
  • през 36-48 часа при P. falciparum,
  • през 72 часа при P.malariae.

Хепатоспленомегалията се съпровожда с болезненост и тежест в областта на черния дроб и слезката. Третият характерен признак на маларията е анемията. Тя се изявява с бледа кожа и лигавици, а склерите са субиктерични, поради хемолизата.

Методи за диагностика:  Диагнозата се потвърждава с лабораторни изследвания. В периферната кръв на болен с малария се откриват паразити в различна степен на развитие в еритроцитите. Видовата диагноза се поставя при микроскопиране на кръвна натривка. Използват се още и имунологични и молекулярно-биологични методи за доказване на паразита.

Препоръки след поставяне на диагнозата: Ранно диагностициране и радикално лечение в стационарни условия. Болните подлежат на задължителна регистрация и диспансеризация.

Превенция: Ако пътувате в чужбина - посетете личния си лекар или паразитолог, за да получите указания за предпазване от малария; набавете и вземете със себе си препоръчаните препарати за химиопрофилактика и за лична доза при спешни случаи.
        При завръщане от чужбина отново посетете личния си лекар и го уведомете, че сте се завърнали от тропическа страна; при всяко температурно състояние в период до три години след завръщането Ви незабавно потърсете медицинска помощ.

Класификация на риска от малария и вид на превантивните мерки (по СЗО 2023 г.)